palqk.eu
Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно и грозно джудже, влачещо огромен куфар.
- Ко носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви ху*чета!
- КО!!!
- Ти ко, диви ху*чета не си ли виждала?
- Ми не покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с ху*чета. Мърдащи.
Полюбопитствала шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало шапчицата настрани и обяснило:
- Като кажеш "люляк" -то почва да те такова. Като кажеш "круша" – спира.
Шапчицата измолила едно за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва - "люляк" - иииии КЕФ, "КРУША" спряло. Люляк - круша - люляк - круша - люляк... и се спънала в един корен, и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си, ма вече не и е готино и сълзи текът от очите и. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи люляк!
Бабата казала люляк и на стари години и се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо, ша тъ ям!
- Кажи първо люляк и после кот искаш ма прави.
Казал Вълчо думата и му се отяло. Хукнал той из гората и насреща му ловеца. Хукнал Вълчо към ловеца.
- Кажи люляк и ме застреляй! Моля те!
Ловеца го погледнал учудено ама казал люляк. Забравил и пушка и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и го удавил.
Върви си ловеца из гората. Всичко го боли. Целия свят му е крив. И ко да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
- Ко носиш в тоя куфар бе грозник - изръмжал ловеца.
- Ми, диви ху*чета.
- Я да видя!
Отворило джуджето куфара. Навел се ловеца и погледнал.
-Я! Люляци!
